КОЛЕДЕН ПОСТ

Започва коледният пост.Мнозина го приемат и правят.Важно за всички е да не се пренебрегва душата и да се въведе в хармония с тялото.Трябва да отделяме по малко време всеки ден за да си направим равносметка какво сме и какво искаме да бъдем.Дали сме верни на себе си или се поддаваме на други ,защото смятаме,че нямаме друг изход.Няма причина която насила да ни накара да направим нещо.Изборът винаги е наш.Затова внимателно да обмисляме всяко свое дело,защото това ще се отрази на нас и на всички около нас.
Това е времето в което трябва да разширим любовта си към другите.Да не се страхуваме да направим добро или да отговорим на нещо лошо с добро.

За да изпълняваме целите си трябва да сме здрави.Затова да премислим своят живот и да внесем полезни за здравето неща в него.Да започнем още днес да се усмихваме повече,да се радваме искрено и от сърце,да обичаме,да се веселим,да бъдем по-естествени,да бъдем по-често сред природата.

Да помислим какво ядем.Има толкова гладни хора по-света,а ние май злоупотребяваме с доста храна.Кои са всички излишни неща без които мога и дори ще съм по-здрав.Започни да ги изхвърляш едно по едно от живота си.Така ще ти олекне на сърцето и на стомаха.

И успех защото знам,че ти трябва моята приятелска подкрепа.

Най-приятни са дните до Коледа.Стават и чудеса.

40-дневните Коледни (или Рождественски) пости завършват на (или по-точно след) 24 декември - Бъдни вечер.

Периодът на поста се нарича още Малка четиридесетница, за разлика от Голямата (Великденския пост), и се спазва от всички православни християни.

Постещите може да употребяват олио и вино без сряда и петък. Не се ядат храни от животински произход - месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал, с изключение на безгръбначните - охлюви, миди, октоподи и др., които се считат за постни храни. На Никулден - 6 декември, се разрешава риба и червено вино.

Изключение от Коледните пости се прави за децата, бременните жени, болните и възрастните хора, които могат да консумират мляко и млечни продукти.

Според църквата обаче "пост телесен без пост духовен" не допринася за спасението на душата. Постенето не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние то се превръща просто в диета.

"Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?", пише св. Анастасий Велики.

Основната цел на поста е като потискаме страстите и желанията на плътта, да възстановим нарушената хармония в душата. Човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните си грехове и да търси опрощение, съветват духовниците.

Този, който се готви за изповед и причастие, трябва предварително да уточни с изповедника начина на постене. От апостолско време църквата е наредила светото тайнство изповед и причестяването да се предшестват и съпътстват от т.нар. говеене.

Венчавките са забранени от началото на поста до Въведение Богородично (21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление, Йордановден (6 януари).