ТАЙНИТЕ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО

3-ТО ПРАВИЛО ЗА ХРАНОСМИЛАНЕ

Започвайте всяко хранене с прясна растителна храна,плодове,салата или пресен сок.

Суровата храна в началото на храненето стимулира отделянето на храносмилателни сокове,защото е богата на натурални стимулатори.А това подобрява храносмилането.

Как се приема храната от организма?

Освен като хранене,постъпването на храната в стомашно-чревния тракт се възприема като алергична и токсична агресия.Когато храната докосне небцето,в чревните стени се строяват милиони левкоцити,готови да се сражават с агресора и да подтиснат евентуалното вредно влияние.Тази мобилизация трае час-час и половина и спира.Многократното повторение на тази операция изтощава организма,а левкоцитите спират да изпълняват задълженята си.
Ето от къде идва слабото съпротивление към простуди и други респираторни заболявания.

Суровата растителна храна предотвратява този процес.

Варената и обработена по друг начин храна,както и кисело-млечните продукти са тези,които предизвикват нежелана реакция.

Създаването на навика да започваме храненето с прясна сурова храна ,след време ще донесе съществена полза и ще се радваме на нашето здраве,младост и добър външен вид.

Петя Попова
консултант
pette@abv.bg

ЛУКЧО

Как мога да напиша есе за моя любим герой?Струва ми се невъзможно.Нямат брой книгите,които съм изчела.Нека да вземем само последната ми класация за любима книга в собствената ми библиотека.Това са доста важни за мен книги,които обичам да препрочитам.

По-лесно ще ми бъде да пиша за любимия герой на малкия ми син.Това е забележителна семейна сага,която припомняме на всяка семейна сбирка.

Имам двама сина.Големият е роден през 1978г.Обича много да чете,също като мен.Знам,че и досега не се отказва от увлекателна книга.

Малкият ми син е роден през 1983г.И на него съм чела много,разказвала съм,водила съм го на театър.Но той си имаше една книга " Лукчо.Пътешествието на Лукчо до Луната" и когато питах все нея четеше.Тръгнеше ли на път през ваканцията от Бургас за София все си я взимаше със себе си -защото аз винаги поръчвах вземи си книга за четене.Така и не разбрах колко пъти е чел книгата и дали изобщо е чел.Но определено четенето не вървеше.

Особено,когато получи първия си компютър,мисля,че книгите избледняха от съзнанието му.Затова пък беше много добър в игрите.Все пак говоря за времето преди Интернет у дома.Беше невъзможно да имаме,защото бяхме дуплекс-телефон/вероятно има хора тук,които не са чували за такъв телефон/,а нямаше свободни линии в нашия квартал за прав телефон,а без прав телефон нямаше Интернет.

В това тъмно време моят малък син изведнъж заяви,че иска да стане писател.Дори написа някакъв роман,който криеше от нас.Реших,че това не е възможно.Този човек не обичаше да чете книги.Но беше потресаващо за мен,когато чух на родителска среща,че той е най-добрият по литература в класа /английска езикова гимназия/.Какво трябваше да си помисля.Нима не е възможно.

Имам по-голям брат,който от съвсем малък започна да пее,свиреше на всеки инструмент с лекота.Защо и моя син да не прояви дарба?Вероятно това е свързано с гените?

Както и да е, моят син не е все още прочут писател,не зная дали все още иска това?

Но любовта му към Лукчо продължава да ни забавлява.

Най накрая ще взема и аз да прочета тази книга