Има ли още някой,който да се съмнява,че здравето е вечно,само ако полагаш редовни грижи за себе си.Ако има съмнения,ще напомня,че дори за колите се грижим редовно.Кой колкото разбира,но поне сменяме масло,филтър.Е някой не го прави,но бързо разбира грешката си.Човешкото тяло е далеч по-издържливо.Всички сме го пробвали на екстремни натоварвания-алкохол,цигари,недоспиване,ядове,гняв,продължи сам за домашно.В първите двадесет години,почти не поддава.Най-много да мутира нещо-я мозъка,ако го има,я нещо друго.Защо ли да се притесняваш,дедите ти са починали на 98г,като до последно са пийвали и пушели.Само дето това,което са носили гените им днес се проявява в нас и децата ни.Какви ли гени предаваме на поколението?
Днес захванеш ли тази тема обикновено ти казват-нямам време,това не се отнася за мен.Никой не се страхува за бъдещето си.Това е мисленето на малко дете,което не познава света.Знам го от опит.
Родих се и израснах в Пожарната.На 6г любимото ми нещо беше да се кача по външна метална стълба на пожарната кула-висока 5 етажа.Щом се озовях на върха влизах в кулата,спусках се по тръбата до следващата площадка .Беше страшно и великолепно.Често викаха баща ми и ме сочеха на стълбата.Но той никога не ми се скара.Затова и от нищо нямам страх.Сега ти ми кажи как би постъпил ако видиш детето си да лази бавно по стълбата на пожарната кула?Мисля,че знам отговора.Децата не разбират опасността.Затова ги пазим.Но къде е истинската опасност?Не си ли ти най-опасен за здравето му?На какво ще го научиш,какво ще му предадеш?
Ако си мислил по тези въпроси и търсиш правилно решение,мога и аз да ти помогна.Не няма да чуеш от мен мъдри отговори.Всеки сам трябва да открие своето решение.То не е едно за всички.Но щом вече си стъпил на пътеката ,ще трябва да я извървиш до края.Важното е да знаеш къде отиваш и тя ще те отведе в желаната посока.Надникни в сърцето си и потърси искрата,която те прави човешко същество.И ще откриеш своя път.
С какво ще ти помогна аз?Ще бъда с теб.Ще ти покажа моите рани от несполуките,за да ги избегнеш ти.Ще се радвам с теб или ще стискаме зъби за да не се отказваме.Не казвам,че е лесно,но е важно.Потърси ми ако имаш нужда от подкрепа.
pette@abv.bg
Днес захванеш ли тази тема обикновено ти казват-нямам време,това не се отнася за мен.Никой не се страхува за бъдещето си.Това е мисленето на малко дете,което не познава света.Знам го от опит.
Родих се и израснах в Пожарната.На 6г любимото ми нещо беше да се кача по външна метална стълба на пожарната кула-висока 5 етажа.Щом се озовях на върха влизах в кулата,спусках се по тръбата до следващата площадка .Беше страшно и великолепно.Често викаха баща ми и ме сочеха на стълбата.Но той никога не ми се скара.Затова и от нищо нямам страх.Сега ти ми кажи как би постъпил ако видиш детето си да лази бавно по стълбата на пожарната кула?Мисля,че знам отговора.Децата не разбират опасността.Затова ги пазим.Но къде е истинската опасност?Не си ли ти най-опасен за здравето му?На какво ще го научиш,какво ще му предадеш?
Ако си мислил по тези въпроси и търсиш правилно решение,мога и аз да ти помогна.Не няма да чуеш от мен мъдри отговори.Всеки сам трябва да открие своето решение.То не е едно за всички.Но щом вече си стъпил на пътеката ,ще трябва да я извървиш до края.Важното е да знаеш къде отиваш и тя ще те отведе в желаната посока.Надникни в сърцето си и потърси искрата,която те прави човешко същество.И ще откриеш своя път.
С какво ще ти помогна аз?Ще бъда с теб.Ще ти покажа моите рани от несполуките,за да ги избегнеш ти.Ще се радвам с теб или ще стискаме зъби за да не се отказваме.Не казвам,че е лесно,но е важно.Потърси ми ако имаш нужда от подкрепа.
pette@abv.bg
Трябва да се опитваме да летим, независимо че може да свършим с жестоко падане. Икар не е бил самозабравил се глупак, както понякога ни го представят, а човек, който видял отблизо Слънцето и умрял щастлив.
ОтговорИзтриванеВсеки опит за летене, както и да завърши, ни учи да опитаме отново и отново, докато успеем. Това важи и за останалите ни желания, които ни поддържат живи. Сладка е крайната цел, успеха радва.
ОтговорИзтриване