Публикации
НИЩО НЕ Е ПО-ГОЛЯМО ОТ ХЛЯБА
Докато бях малка мама и татко се грижеха за храната .Дори не съм се замисляла какво ям.Помня,че бях много злояда.Мама ме питаше защо не ям,а по-големият ми брат ,казваше,че така за него ще има повече.
Пораснахме и имам мои деца.Искам най-добрата храна за тях.Питам се защо не ядат киселото мляко,плодовете и зеленчуците.И си спомних,как мама и татко получиха парче земя по някакво постановление.
Земята беше само камъни,но беше красиво.През нея течеше малко поточе,което започваше от каменна чешма.Моите родители положиха много усилия,да изнесат всички камъни,после докараха пръст и много оборски тор и стана чудесна градина.
Постепенно запълниха всеки метър с различни плодове и зеленчуци.Как се радваха на всеки плод.С каква грижа и любов го обгрижваха,като малко дете.
А резултатите бяха невероятно вкусни плодове и зеленчуци.Обичахме да казваме,че най-вкусни си е от нашата градина.Тези от магазина нямат същия вкус.
Пораснахме и имам мои деца.Искам най-добрата храна за тях.Питам се защо не ядат киселото мляко,плодовете и зеленчуците.И си спомних,как мама и татко получиха парче земя по някакво постановление.
Земята беше само камъни,но беше красиво.През нея течеше малко поточе,което започваше от каменна чешма.Моите родители положиха много усилия,да изнесат всички камъни,после докараха пръст и много оборски тор и стана чудесна градина.
Постепенно запълниха всеки метър с различни плодове и зеленчуци.Как се радваха на всеки плод.С каква грижа и любов го обгрижваха,като малко дете.
А резултатите бяха невероятно вкусни плодове и зеленчуци.Обичахме да казваме,че най-вкусни си е от нашата градина.Тези от магазина нямат същия вкус.
За да набавим вкусни пресни продукти вместо в магазина,решаваме през почивните дни да се отправим към село,при близки или роднини.Отначало плахо,но всеки следващ път с все по-голямо желание.Напускаме прашния шумен град и пристигаме сред тишина и замайващо чист въздух.Дори започваме да научаваме нови неща и помагаме в селската работа.Няма нищо по освежаващо и ободряващо.След такъв труд си като прероден.
И разбира се възнаграден с най-вкусната храна,създадена от собствените ти ръце.Това,което няма в този двор можеш да добавиш от съседите.Така освен свежи плодове и зеленчуци ще имаш и мляко и месо.Какво му трябва на човек?Добра храна и удоволствието да видиш,че създаваш с труда си и полза и красота.Малко внимание и подкрепа за всички,които произвеждат храната,като отидем при тях и помогнем да се развиват.И един ден ще има повече домакинства в земеделието и животновъдството и по-добра храна за всички нас.
check out this cool video: http://www.metacafe.com/w/2237055/Enjoy!
petya popova
адрес за връзка:
bilkizazdrave@abv.bg
Петя, твоят разказ ме върна назад във времето . Верно , че сега живея в Калифорния но поголямата част от живота си съм прекарала в Бг и съм преживяла точно тези чувстава , които ти описваш тук. Наследих от родителите си малка виличка (която после направихме голяма ) с чудесен изглед към град Варна и морето. Засждахме дръвчета и зеленчуци . Беше прекрасно. После ..продадохме вилата и окончателно се изселихме .Където е детето ни. Ако нещо ми липсва тук , това е моята градина , терасите с изглед към морето . Отражението на луната - морската пътека . Незабравими неща .
ОтговорИзтриванеПетя, толкова си приличат нашите детстси години, тичаме на воля, ядеме когато ни дойде. А после изискваме от нашите деца да не приличат на нас. Амбициите на родителите нямат нищо общо с мислите на децата.
ОтговорИзтриванеНо те трябва да знаят, че това, което искат родителите е само едно добро за тях и е свързано с много труд и пот на челото. Защото произведеното от нашите родители е ценно като златото и диамантите. Но разбираме това едва, когато имаме собствени деца.
Ще продължавам да говоря и да показвам,докато видя,че децата ми са на правилния път.
ОтговорИзтриване