сряда, 7 октомври 2009 г.

НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ЩАСТЛИВА




Не не искам да съм щастлива и не искам да ми го разясняват на семинари,защото това е състояние в което съм се родила и съм и до ден днешен.Имам много причини за това и не е необходимо да ги изреждам.


Но ми е мъчно за всички тези нещастници около мен.Какво ли толкова се е случило с тях?Сигурно нещо бавно и мъчително.Какви физиономии само,живи да ги оплачеш.Чуй какво говорят-мъка,ужас и последни напъни.Ще речеш,че идва края на света.И от къде толкова мъка?Като гледам някой са живели само около 20 години,а светът им е пълен с мъртви спомени,потънали в прах идоли,рев и сълзи по нещо,дето няма да го видят и вопли и стонове.Като в Чистилището.А това е само една социална мрежа за контакти.

Вероятно е страхотно да намериш клипче ,снимчица или нещо друго и да охкаш и пъшкаш.Но само на това ли сме способни.Къде са желанията ни,мечтите ни,целите ни.
На една страна мъже,които търсят жени,на другата страна,жени,които въздишат за любов.Спрете да въздишате!Като искате нещо поставете си цел и започвайте да се борите за нея-стъпка по стъпка.Нищо не пада от небето.Трябва да го отвоюваш.

Не харесваш работата си,но те е страх да я смениш,защото сега е криза и работа трудно се намира.Това не е края на света.Има и други решения.Ето и правителството реши,че надомната работа е икономически изгодна.Намалява задръствания,замърсяването и т.н.Аз си спомням осемдесетте години на миналия век,ранното ставане,пълните автобуси и огромното ми желания да работя в къщи.Започна промяната,а също и голямата криза на деветдесетте и аз открих удоволствието на работата за допълнителни доходи.Още се сещам за това,как отидох в един представителен магазин и си купих мечтаните обувки .А първата ми парна ютия ,а пералнята,моята малка кола.
Всеки знае ,че допълнителните пари са божи дар.Живееш с една заплата в която се затварят необходимите неща и трудно пробиват мечтите.Много често срещам хора,които дори са спрели да мечтаят.Една приятелка сподели:"Преди всичко постигах с лекота.Спрях да вярвам в себе си и нещата спряха да стават.Спрях и да мечтая."
Защо става така-не знам.Научих,че всеки може да преживее неуспех,някой два,други три и повече.Разликата между тези хора е,че един спира да опитват от страх за нов провал,а други продължават.Може да си от тези,които искат да спрат,но ето,че самия живот не ти дава мира.Какво ще стане,ако не предприемеш сериозно действие било за допълнителна работа,за нови приятели,за нова любов?Нищо страшно разбира се,просто ще се разминеш с някой хубави неща,които могат да ти се случат-да спечелиш и да постигнеш мечтите си,да откриеш твоята голяма любов,за която не вярваш дори,че съществува и какво ли друго.Но няма да разбереш какво е ако не направиш сериозна стъпка към него.
Има и тъжна новина,само с мечти не се постига нищо.Необходими са сериозни действия и работа.Колкото повече искаш едно нещо,толкова повече трябва да поработиш за него.

Петя Попова
консултант по хранене
pette@abv.bg


5 коментара:

  1. Много мъдри думи,Петя!Много ми хареса.Всъщност си е точно така.Около себе си имам много млади хора-18-20 годишни,които казват,че са се уморили от живота и все им е тая.Страшно е наистина.И точно обратното понякога виждам много повече сила и желание в хора като майка ми и леля ми,които са на по 50-60 години.Според мен цялата тази апатия идва от две страни-липсата на вяра и прекаленото количество информация.На мен понякога ми идва да седна на една поляна и цял ден да се наслаждавам просто на самия ден,ей така без да мисля за нищо,а това си е истинско щастие :)
    Желая хубава вечер
    край морския бряг-там където се раждат мечтите..

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасно си го написала, Петя !
    Възхищавам се на силата на духа и куража ти !
    Бъди все такава !

    ОтговорИзтриване
  3. Както винаги съм казвала,за мен е по-важно какво ще кажат двама приятели,отколкото тълпа от хора.
    Благодаря ви приятели.

    ОтговорИзтриване
  4. Петя, толкова много ми хареса това, кето си написала. Излязло е от душата ти, а там, в душата на човек, се съхраняват всички добри и не толкова добри вълнения и решения, които могат да ни подведат. И съблазни колкото искаш, но ти си го казала толкова точно и вярно, че не мога да кажа нещо повече, само искам да ти благодаря за хубавите мисли.

    ОтговорИзтриване
  5. Петя, радвам се, че "онази" социална мрежа за контакти ни срещна и така, днес съм тук, при теб... С удоволствие прочетох написаното! Вероятно вече се досещаш, защо ти пиша... Мислим по сходен начин за нещата от живота... Уверени сме в себе си, имаме своите поставени цели и знаем как да ги постигнем... По перфектен начин, ти съумя да "облечеш в думи" моите чувства и емоции. Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване