ДЪРВО НА ЛЮБОВТА

Ето какво намерех в пощата си днес.
Един ден вървейки по улицата Любовта срещнала един човек. С протегната ръка тя доближила човека, като че искала да се здрависа с него или да му даде нещо. Човекът я погледнал учудено, не било обичайно и той не искал да бъде заговарян от непознати на улицата. Ядосан, той се опитал да се измъкне от Любовта, но тя застанала пред него, погледнала го в очите и му казала:
- Радвам се, че те срещнах, ще ти дам това семенце като подарък за „Добре дошъл”. Какво ще направиш с него е изцяло в твоите ръце. И как ще израсне семето, зависи изцяло от твоите грижи.
Колебаейки се, мъжът взел семенцето и искал да продължи пътя си без да благодари на Любовта.
- Почакай, - извикала любовта - не бързай толкова. Ще ти дам няколко съвета как да се грижиш за него. Трябва да посадиш семенцето в почвата на твоето сърце. То се нуждае от много дневна светлина, много слънце, топлина, тор, вода и преди всичко внимание и нежност. Отначало ще израсне едно нежно растенийце, после ще стане дърво с големи корени, накрая при добри грижи, в подходящ сезон ще даде плодове под закрилата на короната.
- Никога досега не съм садил истинско дърво – казал мъжът несигурно, като че се срамувал от това. – Растения, да, но дърво – това го могат малко хора.
- Тогава бъди един от малкото, които посаждат дърво. Всеки, който иска да засади дърво, го засажда- казала енергично Любовта.
Непознатият се забързал със семето към близкия цветарски магазин. Нетърпеливият клиент веднага направил впечатление на цветарката, будна и вживяваща се жена. Тя погледнала към свитата му длан и го попитала, с какво може да му помогне.
- Бих искал почва за цветя и една саксия за това семе тук- предпазливо отворил длан и показал семенцето.
- Какво е семенцето? – попитала жената малко учудено.
- Срещнах случайно Любовта и тя ми подари това семе, един вид подарък за „Добре дошъл”. Каза ми , че трябва да го засадя в почва и да го поливам отвреме навреме, да полагам някакви грижи и от него ще порасне едно дърво, Дърво на любовта – казал мъжът малко отегчено.
- Никога не съм чувала за дърво с такова име. Мисля, че от това ще порасне по-скоро някакво растение или малък храст- казала учудено продавачката.
Тя му дала почва, подходяща за всички растения и малка саксия.
Непознатият забързал към къщи, пъхнал семето в почата и поставил саксията на перваза, за да го огрява много светлина. Поливал отвреме навреме изсъхналата почва и се учудвал, че още нищо не израства.
Една сутрин видял в саксията малко филизче и се удивил колко малко и тъничко е то. Мъжът се обърнал разочаровано и решил да почака няколко дни, какво ще излезе от стръкчето.
Филизът станал малко нежно растение, очакващо с копнеж тор и вода. След няколко дни мъжът погледнал саксията и видял в нея малко нежно растение, клюмнало безсилно.
Разочарован, мъжът се отдръпнал. Той мислел, че растението ще порасне бързо и пищно ще цъфти.
- От това няма да стане цвете, та камо ли дърво.
Той оставил саксията да стои, но не торял и не поливал растението и след няколко дни то загинало. Той изхвърлил саксията.
И както се случва в живота, непознатият случайно отново срещнал Любовта.
Той искал да се отклони за да избегне въпросите и, но тя му препречила пътя. Така че не могъл да се измъкне.
- Радвам се, че те виждам - казала приятелски Любовта. – Какво стана със семенцето?
- Нищо – казал нервно непознатият. – Израсна едно малко растенийце, което загина. Мислех, че от това ще порасне голямо растение, което цъфти и ще стане дърво.
Когато любовта го попитала, как се е грежил за растението, той смутено и засрамено отговорил, че го е поставил на светло и го е поливал понякога.
- Вие сте били също малко, новородено бебе?- попитала предпазливо любовта. – И Вашите родители са се грижели за Вас и са били търпеливи, докато пораснете и сами стъпите на краката си. Вие сигурно също не сте израсли много бързо и не винаги сте доставяли само радост, а и грижи на Вашите родители, или?
- Сигурно, но...
- Никакво „Но!” - прекъснала го Любовта. С любовта е същото, както с малко дете. Любовта трябва да бъде наторявана, тя трябва да получава храна като нежност, радост, съвместност. Любовта трябва да стои на светлина, тя трябва да вирее под светлината на честността, верността и надеждата. Любовта се нуждае от вода,, нуждае се от извор, от който може да черпи сила, когато ежедневието я уморява. Любовта трябва да се пази. Увехналите и болните листа трябва да се отстраняват. Тя се нуждае от думи, които казват всичко, но трябва да се пази от нараняващи думи. Само така Любовта може да расте и цъфти. И помисли: за нея трябва време и търпение!
Тя оставила в ръцете на непознатия едно малко семенце, което той приел колебаейки се.
-Този път направи всичко по-добре и мисли за това, което ти казах – приканила го Любовта и се отдалечила.
- Но аз... – мъжът не продължил, защото Любовта не се виждала вече.
Той разгледал семенцето в дланта си, колебаейки се дали просто да не го изхвърли. Но Любовта не се виждала вече, за да я настигне и иго върне. Замислен, той се запътил към цетарския магазин, за да купи нова почва.
- Добър ден, радвам се да ви видя, какво израсна от семенцето?- попитала с любопитство продавачката.
- От него се показа мъничко растение и не след дълго умря – свел засрамено глава мъжът. Като че оправдавайки се за това, той тихо казал: - Не разбирам нищо от растения и честно си признавам, че не го и поливах вече. И защо ли, от това щеше да стане само едно мъничко растение.
- Независимо от това, че не сте го поливали, – отговорила цветарката неодобрително – такива редки растения са много чувствителни и се нуждаят от особени грижи. То е подходящо по-скоро за ценители и познавачи на растения.
- Днес отново срещнах Любовта, тя ми сложи ново семенце в ръката и избяга – несигурно и с разочарован глас казал непознатият.
Цветарката се усмихнала сдържано и му дала почвата, подходяща за всички растения, като му пожелала щастие.
Вкъщи той посадил внимателно семенцето във влажната почва и поставил новата саксия на прозореца. Още веднъж загладил с пръсти нежно почвата, като че завивал спящо дете.
За мъжа станало ритуал всяка сутрин и всяка вечер да поглажда почвата. Като че чувствайки нежноста на поглаждането, то изникнало внимателно от влажната почва и било също толкова крехко, както първото семенце.
Мъжът разглеждал семенцето и се удивявал на неговата нежност. Той вече не бил разочарован от мъничкия филиз и крехкостта му, по-скоро се възхищавал на жизнената му сила.
Най-сетне той разбрал, че всеки живот има своите стъпала и се нуждае от време, за да изкачи тези стъпала.
Внимателно той се грижел за растението с неописуемо търпение и нежност, а растението му благодаряло с нови и нови листа, блестящи в наситено зелено. Малките нишки на неговите коренчета станали по-силни и се вкопавали дълбоко в земята, за да дадат устойчивост на ствола. Така бавно пораснало малко дърво с хубав прав ствол и много клони, чиито разклонения, огрявани от слънчевите лъчи, образували прекрасна блестяща корона в безброй нюанси на зеленото.