ДЪРЖАВА И ГРАЖДАНИ

Нашата малка блоково-съседска общност е същата,като цялата ни държава.Навярно и при вас е същото.Тия от високите етажи преминават бързо през ниските без да се огледат или интересуват,как живеят хората долу,какви проблеми имат,колко пъти се запушват каналите и тънат в л....Дори вече не спират за поздрав.В най-добрия случай ще чуеш някой да смънка нещо,но не разбираш дали просто сам не си говори.Да ,но пък на тези от долния ред изобщо не им пука дали горе не тече покрива.Все едно,че този покрив не е общ и ако протече няма да стигне до всички.Да,но всеки се ослушва от къде какво може да свие-вода,ток,парно,общо помещение и каквото там се намери.В края на краищата няма значение какво,важното е да не си "вътре".

Ако преминаваш под балкони и прозорци може да си подпалиш главата от нечий фас,хвърлен от високо или някой просто да изтупа килимче точно над теб.По-тежкият случай е да те уцели торбичка смет.

По правило в часовете за почивка някой пробива дупки.Водата спира внезапно без предупреждение,защото някой е решил току-що да прави ремонт.Срещу теб надуват бясно музика докато те омаломощят и признаеш с викове,че си полудял.

Колите паркират точно на пътеките за влизане и излизане,така,че трябва да ходиш по покривите.Ако се измъкнеш от входа,то пеш не можеш да стигнеш до никъде,защото тротоарите са официалните паркинги.С кола е още по-трудно,защото някой специално организира задръствания все по-успешно с всяка нова пътна реорганизация.

Но все пак в тази пълна неразбория,някой се е прокраднал и е посял цветя пред входа и с повея на първия топъл вятър те са цъфнали и те посрещат усмихнато.Забравяш мигновено всичко лошо и в теб нахлуват вълни от нежност и любов.Колко малко му трябва на човек.