събота, 21 февруари 2009 г.

ЗАЩО ИМАМ БЛОГ



Днес се натъкнах на една публикация на Явор за блогърите.Вместо да напиша кратко мнение си дадох възможност да се отпусна в моя блог,като у дома си на широко и спокойно.Това е и основната причина да създам този блог.Аз не съм много добра в техническо отношение с програмите,но все се опитвам да открия колелото,защото няма към кого да се обръщам за съвет.По някога досаждам на Ганчо-в Свежо,дано ме извини,но много ми помага.Искам да кажа,че всеки може да направи това,което правя и аз.


За мен това е вид терапия.Обикновено аз предпочитам да контактувам непосредствено с хората.Не се страхувам да споделям.Не ме е страх от отхвърляне.Докато този начин на контакт е доста дистанциран и можеш да преценеш само по коментари,гласуване или писма в пощата всички отзиви и чувства,които предизвикваш.





За мен това е вид терапия.Обикновено аз предпочитам да контактувам непосредствено с хората.Не се страхувам да споделям.Не ме е страх от отхвърляне.Докато този начин на контакт е доста дистанциран и можеш да преценеш само по коментари,гласуване или писма в пощата всички отзиви и чувства,които предизвикваш.

Всичко започна от това,че не мога да излизам,трудно ми беше да седя дори пред компютъра,но имах огромна нужда да правя нещо,да бъда с някого,да общувам,да пиша,да споделям.Всъщност писането върна напълно нормалните функции на мозъка ми.И ако някой не е бил доволен от нещо написано от мен,то моля да бъда извинена.Ето идва денят на прошката,така,че се надявам да ми простят,тези,които отварят блогосферата с очакване на нещо велико.Е и там е като в реалния живот.Едни се харесват,други не.Не може да бъде и друго.

Първоначалното ми очакване беше поне един човек да хареса това,което пиша.Но очакванията ми са надминати десетократно.Остава и аз да дам всичко от себе си.Изобщо съм много доволна от този проект.

На всички ще кажа:
-не поставяй граници на възможното;
-не търси лесния път;
-експериментирай;
-бъди добър към себе си и към другите;
-не губи време в мисли,ако няма да действаш;
-пиши и ще научиш повече,дори и за себе си;
-бъди искрен и честен;
-поддържай пътя,който си поел и той ще те отведе където си пожелал.

На всички блогъри-нека е полезно времето ви!

На всички читатели:станете блогъри!

Да се срещнем всички на този купон!

А това е статията на Явор-желая му нещо повече
Прочети целия материал

ПЕТЯ ПОПОВА

6 коментара:

  1. Да, Петя, продължавай с тази терапия, защото ни е интересно да те четем ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Хубава и откровена статия! Браво!

    Иначе - няма проблеми :) Когато можем - помагаме, така че има ли проблем - просто пиши :)

    Поздрави

    ОтговорИзтриване
  3. Петя, много интересно, честно и откровено пишеш. Наистина е като терапия!

    ОтговорИзтриване
  4. общуване между сродни души... както го усещам аз нетобществото е романтичната България. само по отношение на новите технологии може би не съм докрай справедлива в опита си за анализ в блога ми ферне волтер. нали без клавиатурата и мишката няма да сме свързани в мрежата - не можем да ги отхвърляме. като всяко нещо свързването си има плюсове и минуси. и все пак ако споделянето на виртуалната реалност е избор а не бягство от несъвършенствата навън има шанс дори да излезем посилни и поуравновесени във външния свят след общуването в романтичната БГ. знам ли. важното е че чета с удоволствие коментарите ти! ели

    ОтговорИзтриване
  5. Тези коментари са като черешката на терапията!Благодаря ви,какво щях да правя без вас!

    ОтговорИзтриване