събота, 28 февруари 2009 г.

ПРОШКА


Колко е хубаво,когато се обадят децата и къде през смях и малко сериозно си простим всичко.Навярно така се чувстват и нашите родители,защото със сигурност очакват нашето обаждане.Това ни събира от далечни краища и силно ни сближава.

Помня,колко ми беше трудно да поискам прошка в един такъв ден преди години.Вътрешно се бунтувах,да направя нещо само защото е традиция.

Изминаха години и сега ми е много лесно да го направя,почти без да се замислям и с радост.

Искам така да се научат и децата ми с лекота да разбират и прощават и да искат прошка,защото вече знам колко е важно за човека да се освободи бързо от излишното напрежение и стрес с няколко думи,а кой знае ,може би и да прогони своите болести така.








реклама

2 коментара:

  1. Петя, тази снимка ме разчувства, колко искам и аз да имам родители и да им поискам прошка за всичко, което не съм направила за тях. Защото ако няма добрина в нас, света ни ще се срути. Знам го от опит.

    ОтговорИзтриване
  2. Родителите живеят чрез децата си.Често се чуваш така,сякаш някой от тях говори.

    ОтговорИзтриване